Замисляли ли сте се кой е първообразът на Националния трибагреник?
Още през далечната 1875 г. трибагреникът на старозагорските съзаклятници е понесен към Чадър могила от знаменосеца на четата Койчо Георгиев. То било еднокато и съшито е от три хоризонтални ивици копринен плат с размери 137 х 132 см. От едната имало допълнително копринено парче плат с пришит върху него кръст, а над него – дъговидно парче хартия с печатен надпис.
По-впечатляваща е лицевата страна. В центъра й поставено парче от памучен плат с елипсовидна форма, върху което с молив е изобразен изправен лъв. Автор на графичното изображение е Христо Куртев. Той бил член на Старозагорския революционен комитет и учител по краснопис. Върху белия елипсовиден фон той пресъздава графично символа на пробуждащата се нация – разярен лъв с корона на главата. Над елипсата са апликирани букви, които оформят надписа „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ”. Лъвът се откроява върху бяла, зелена и червена хоризонтални ивици, които получават живот от ръцете на баба Стоянка, майката на поборниците Михаил и Георги Жекови. Старозагорските съзаклятници изричали своите клетви пред копринения трибагреник, обричайки своята съдба в името на родината си.
Коприненото знаме от Старозагорското въстание е и едно от малкото запазени в страната от преди Освобождението от турско робство. Историците проф. Андрей Пантев и проф. Пламен Митев по време на проведения форум на 21.02.2018 в Стара Загора на тема “Пътят към свободата“ потвърдиха тезата, че именно то е и първообразът на Националния флаг.
По време на събитието било представено и новото копие на знамето на Старозагорското въстание. То е дело на двамата братя художници живописецът Димо Генов и графикът Михаил Косев. Само за два месеца те създали реплика на оригиналното знаме, което след поредната реставрация през 2012 от д-р Елица Цветкова вече може да бъде видяно в Регионален исторически музей – Стара Загора.
Любопитна е съдбата на знамето. Когато въстаниците тръгват от Чадър могила към Средна гора в нощта на 16 септември 1875 г., за да поемат пътя към Балкана, при с. Елхово са посрещнати от турска потеря. Стефан Стамболов, виждайки критичната ситуация, снема знамето от дръжката, взема го със себе си и го отнася в Търново. След освобождаването на старата българска столица, то е предадено на една от опълченските дружини, окъпвайки се в редица победи. Така „знамето, съшито от копринен трикольорен плат (бял, зелен и червен)” се превръща в мост между революционната борба на българите и Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).
На 3 март 2018 г. традиционното вече шествие – поклонение на старозагорци и гости до Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“ под девиза „За свободата… Да развеем българското знаме!“, 300-метровият трибагреник ще бъде предвождан от копията на знамето на Старозагорското въстание и на Самарското знаме.
