The production of Silk – a centuries-old tradition
От хилядолетия насам коприната се смята за символ на елегантност и изтънченост. Този нежен плат започва историята си преди повече от 4000 години в Китай. В родината на коприната технологията за нейното добиване се предавала от поколение на поколение, за да достигне и до наши дни. Производството на коприна е сложен процес, поради което се възприема с голямо уважение не само сред населението на Китай, а и в цял свят.
Коприната се превърнала в толкова търсена стока, че Китай изпращал кервани, натоварени с безценния плат чак до Средиземно море. По-късно този маршрут бил наречен „Път на коприната“. Преди да се открие морският път до Азия през 15 век Пътят на Коприната се използвал активно не само с търговски цели, а и за обмен между Изтока и Запада на постижения в областта на науката, културата, техниката и дори модата. Множество легендарни градове процъфтявали по неговото протежение.
Коприненият плат се търгувал срещу различни стоки, а в Древен Рим цената му се равнявала на златото. В древността само знатните и високопоставени хора можели да я използват. Самият Юлий Цезар оценявал качествата на този несравним плат. Веднъж, отивайки на театър, облечен изцяло в копринени дрехи, той бил дори осъден от поданиците си, че се обличал прекалено луксозно.
Естествената коприна се получава от пашкула, който обвива ларвата на черничевата копринена пеперуда. Копринената гъсеница създава пашкула с въртеливи движения, като дължината на копринената нишка достига дължина до няколко хиляди метра. Необходимо е готовите пашкули да се сварят, за да бъде възможно копринените нишки да бъдат размотани. Полученото копринено влакно е много здраво и има дълъг живот, ето защо копринената прежда се използвана за тъкане на платове, бродерия и украса. Коприненият плат притежава несравнимо меко сияние, което се дължи на формата на нишката – триъгълна призма, поради което отразява светлината под различен ъгъл.
Преди хилядолетия в Китай развъждането на копринените буби се пазело в тайна и изнасянето им извън пределите на империята се наказвало със смърт. Високата цена и трудното добиване на ценния плат провокирало множество опити за разгадаване на тайната на коприната. Византийският император Юстиниан успял чрез хитрост да се сдобие с ларви на копринени буби, както и семена на черница, за да не заплаща за вноса й. Това поставило началото на производството на безценната материя и в Константинопол.
В наши дни Япония е най-големият производител на копринени пашкули в света, като сред водещите производители се нареждат Китай и Индия. През 70-те години на ХХ век България е заемала на 3-то място сред важните производители на естествена коприна след Япония и Корея. Бубарството все още е популярно в страната, но предимно в северния регион на България. Там има множество черничеви насаждения, като сезонът на бубарството е през периода май – юни и август – септември.