[mrbara_heading font_size=”40″ line_height=”1″ color=”#12b59a” el_class=”andantino”]Родината на коприната[/mrbara_heading]

От хилядолетия насам коприната се смята за символ на елегантност и изтънченост. Този нежен плат започва историята си преди повече от 4000 години в Китай. В родината на коприната технологията за нейното добиване се предавала от поколение на поколение, за да достигне и до наши дни. Производството на коприна е сложен процес, поради което се възприема с голямо уважение не само сред населението на Китай, а и в цял свят.

[mrbara_heading font_size=”40″ line_height=”1″ color=”#12b59a” el_class=”andantino”]Пътят на коприната[/mrbara_heading]

Коприната се превърнала в толкова търсена стока, че Китай изпращал кервани, натоварени с безценния плат чак до Средиземно море. По-късно този маршрут бил наречен „Път на коприната“. Преди да се открие морският път до Азия през 15 век Пътят на Коприната се използвал активно не само с търговски цели, а и за обмен между Изтока и Запада на постижения в областта на науката, културата, техниката и дори модата. Множество легендарни градове процъфтявали по неговото протежение.

Коприненият плат се търгувал срещу различни стоки, а в Древен Рим цената му се равнявала на златото. В древността само знатните и високопоставени хора можели да я използват. Самият Юлий Цезар оценявал качествата на този несравним плат. Веднъж, отивайки на театър, облечен изцяло в копринени дрехи, той бил дори осъден от поданиците си, че се обличал прекалено луксозно.

[mrbara_heading font_size=”40″ line_height=”1″ color=”#12b59a” el_class=”andantino”]Тайната на коприната[/mrbara_heading]

Естествената коприна се получава от пашкула, който обвива ларвата на черничевата копринена пеперуда. Копринената гъсеница създава пашкула с въртеливи движения, като дължината на копринената нишка достига дължина до няколко хиляди метра. Необходимо е готовите пашкули да се сварят, за да бъде възможно копринените нишки да бъдат размотани. Полученото копринено влакно е много здраво и има дълъг живот, ето защо копринената прежда се използвана за тъкане на платове, бродерия и украса. Коприненият плат притежава несравнимо меко сияние, което се дължи на формата на нишката – триъгълна призма, поради което отразява светлината под различен ъгъл.
Преди хилядолетия в Китай развъждането на копринените буби се пазело в тайна и изнасянето им извън пределите на империята се наказвало със смърт. Високата цена и трудното добиване на ценния плат провокирало множество опити за разгадаване на тайната на коприната. Византийският император Юстиниан успял чрез хитрост да се сдобие с ларви на копринени буби, както и семена на черница, за да не заплаща за вноса й. Това поставило началото на производството на безценната материя и в Константинопол.

В наши дни Япония е най-големият производител на копринени пашкули в света, като сред водещите производители се нареждат Китай и Индия. През 70-те години на ХХ век България е заемала на 3-то място сред важните производители на естествена коприна след Япония и Корея. Бубарството все още е популярно в страната, но предимно в северния регион на България. Там има множество черничеви насаждения, като сезонът на бубарството е през периода май – юни и август – септември.