Съществуват множество легенди за появата на коприната. Една от най-популярните сред тях е за младо момиче на име Луо Цзу, което притежавало чудна хубост. Тя била дъщеря на виден вожд от племето, намиращо се в провинция Съчуан, югозападен Китай.
Един ден, младата Луо Цзу отишла да събира ягоди заедно със свои приятели в далечни планини. След известно време, на пътя им изникнала гора с черничеви дървета. Вървейки сред черниците Луо Цзу видяла, че едно от дърветата било покрито с множество бели гъсеници. Дървото сякаш било живо. Дребните гъсеници пълзяли бавно по него, други ядели зелените му листа, или спели в малки сребърни пашкулчета, полюшвани от вятъра. Луо Цзу забелязала, че от някои от тях се стелели сребърни нишки.

Зачудила се Луо Цзу каква ще да е тази магическа нишка коприна. Тя скрила от приятелите си видяното и не след дълго отново се завърнала в черничевите гори. Всеки път младото момиче седяло с часове пред някоя черница и наблюдавало с възхищение танца на белите гъсенички. Те неуморно оформяли своите сребърни пашкулчета, проблясващи на фона на слънчевите лъчи.

Не след дълго, с огромна изненада, тя забелязала, че една от черниците била окичена с безброй бели топчета. От цялото дърво висели тези причудливи пашкулчета. Луо Цзу взела няколко от тях и бързо ги занесла у дома.
Дълго време момичето разглеждала вълшебното топче, докато не забелязала малка бяла нишка. Опитала се да я разплете и с изненада забелязала колко здраво е това нежно влакно. Изтеглила внимателно нишката и плавно разплела магичното пашкулче.
От полученото влакно девойката изплела ефирен плат. Когато го показала на своето племе всички онемели в захлас. Колко разкошен и ефирен бил този плат. Приятелите й поздравили Луо Цзу за положения труд и за нейна голяма радост нарекли плата „Чжан“, което означавало „коприна“, а малките гъсенички – Сан – буба.

Мълвата за магичната красота на плата бързо се разчула. Първият император в китайската история – Хуан Ди – пожелал да види с очите си тази неземна красота. Скоро той посетил провинция Съчуан, където бил пленен не само от нежността на ефирния плат, но и от расотата на дъщерята на племенния вожд. Луо Цзу подарила плата на императора, а той от своя страна поискал ръката й.

Така Луо Цзу се омъжила за китайксия император и по негова заповед били насадени хиляди черници. Тя започнала да развъжда тези дребни бели гъсенички, отглеждала ги сред черниците и развила технологията на бубарството, която се използва и до днес.